Back to rear wheel drive

През 1990-та се сдобих с първата ми кола, това беше Жигула. Доста стара, след основен ремонт, така я взех с ремонтиран двигател (Вдигаще 160!) и почти всички ламарини. По-късно разбрах че е била учебна кола защото под пасажерския сенник имаше следи от огледалото за инструктора.
Няма значение, като първа кола любовта беше неописуема, мерак голям. Задното предаване на този вид автомобил дава възможност за чудесен дрифтинг на опесъчено или мокро място, поради ниската мощност на двигателя (тогава нямах такива впечатления).
Колата се задържа доста в семейството ни, и аз монтирах доста електроника в нея подобрявайки я доста в това отношение. След около три години експлоатация се разделих с нея защото на Българския пазар се появиха много западни автомобили, след отварянето на автомобилния пазар с европейските страни. Това беше стъпката ми към предното предаване.
Взехме Ford Escort. Беше хубава кола и съвсем различна, доста по-комфортна и тиха. Сега разбирам че с това приключи дрифтинга. Следват много коли и марки които смених, но най силно впечатление остави в мен Fiat Croma -та . С нейния двулитров двигател ставаха фурори, макар и с предно предаване.
Пежо, Фиат, Ланчия, Форд, Фолксваген смених с прено предаване до момента в който в Амерка се сдобих с Chrysler 300. След почти 20 години задното предаване се завърна при мен. Впечатленията са добри, колата е скъпа $10К и съм доста по-предпазлив имайки впредвид законите в Америка и възраста ми, но усетих отново тръпката на задното предаване. Колата е оборудвана с ESP и те вкарва бързо в “релси”, но има копче за изключване :). Недостатъка е че е автоматик и не дава достатъчно възможност за контрол.
Have fun 🙂